За 25 години Българският антифашистки съюз извървя дълъг, но успешен път

Нашите предшественици победиха фашизма. Ние ще пресечем пътя на възраждащия се неофашизъм и ще победим!

14368919_10210331365978944_8666504813020167479_n

Ние, българските антифашисти, сме против капиталистическото общество! И това го казваме не за първи път и не като политическа догма, а като изстрадал, измъчен, човешки вик

Симеон Игнатов, председател на Българския антифашистки съюз

Визитка:

Симеон Игнатов е роден през 1940 г. във Видин. Има висше юридическо образование и е завършил Висша партийна школа при ЦК наКПСС в Москва. В обществената си кариера заема редица отговорни постове: първи секретар на ОК на Комсомола във Видин, зам.-председател на Окръжния народен съвет и секретар на ОК на БКП във Видин, секретар на ЦК на ДКМС, Генерален директор на ДО«Книгоразпространение» и на «Балкантон», председател на УС на Фирма «Булгарлизинг». Бил е председател на РС на БСП, район «Искър», София, зам.-председател, а от 2014 г. е председател на УС на БАС.

– Българският антифашистки съюз (БАС) отбелязва своята 25-а годишнина. Разкажете повече за историческия път на организацията.

– На 26 април 1991 г. отчетно-изборната конференция на Съюза на борците против фашизма и капитализма се превърна в учредителна на Българския антифашистки съюз. В условията след 10.ХІ.1989 г., когато започна походът на реставраторите на капитализма срещу социализма и социалистическата идея, когато се сложи началото на пренаписването на историята, когато започна да се твърди, че в България не е имало фашизъм и антифашистка борба, тогава се роди историческият наследник на Отечествения фронт и на Съюза на борците против фашизма и капитализма, който се вписва като първата организация в българското гражданско общество като “доброволна, масова, демократична, независима и самостоятелна, патриотична, обществено-политическа организация“, а от 2000-та година — като Сдружение с нестопанска цел за обществено-полезна дейност.

В годините на прехода в състава на БАС и неговото ръководство трайна диря оставиха наши другари като Крум Радонов, Стоян Куцаров, Иван Велчев, Кирил Игнатов, Тани Танев, Тодор Георгиев, Емилия Романова, Фильо Христов, Николай Мизов, Кирил Тричков, Иван Генов, Марин Павлов, Николай Тодоров, Драгомир Шопов, Марин Калонкин, Петър Андонов, Владимир Симеонов, Миланка Грозданова, Минчо Найденов, Иван Стефанов, Владо Танев, Лъчезар Еленков, Митко Митков, Николай Косев, Иван Станев, Станка Шопова, Теодора Сачанска и председателите на Съюза: проф. Васил Иванов, проф. Велко Вълканов и Чавдар Стоименов. Редицата е дълга — имена на достойни мъже и жени, посветили живота си на антифашистката идея. Те тухла по тухла изграждаха Българския антифашистки съюз. Дълбок поклон пред тези, които не са вече сред нас! Искрена благодарност на тези, които отстояват идеите на БАСи работят за каузата и днес!

– Кои бяха приоритетите, които следваше БАС през годините? Какво ви отличаваше от другите леви и патриотични организации?

– През последния четвърт век БАС се утвърди като действаща структура на гражданското общество, припозната като стожер на антифашизма. Движение, което се бори за изграждане на демократична и правова държава, за социално и хуманно общество, т.е. структура, обхващаща целия обществено-политичиски спектър на страната. Историята на Съюза на българските антифашисти, от създаването му до днес, се изпълни със съдържание и нравствена сила. Това може да се види и почувства на цялата територия на страната, покрита с дружества, клубове, с общински и районни организации, с 28 областни организации с 12 000 членове, от които малко повече от 3 000 участници в антифашистката съпротива. Хиляди са симпатизантите на БАС. Това не е празна статистика, това са реални структури, пулсиращи звена, отстояващи нашите цели и каузи. В нашата организация работят с ентусиазъм, с морална чистота и идейна убеденост десетки активисти, председатели на общински, районни и областни съвети, едни от най-добрите кадри на БСП, на комунистическите партии, на Земеделския съюз “Ал. Стамболийски“, на други леви партии и организации. Техният дух и неугасим пламък вдъхват кураж и надежда за промяна на обществото. Така че — не е важно какво ни отличава, а какво ни събира с другите. Събира ни общата кауза за паметта за фашизма и за героите на антифашистките битки, на битката с грозните прояви на неофашизъм, на реабилитация на фашизма, на национализъм, расизъм и ксенофобия.

Без нашите членове и симпатизанти, без нашите партньори и съюзници БАС не би бил такъв, какъвто е днес. Това е човешки капитал, тези хора са истинските апостоли на антифашистката идея. Те са днешните антифашисти, които се родеят с антифашистите до девети май 1945 г.!

Ще откроя и още един приоритет. Силно изразена е дейността ни в отбелязване на антифашисткия календар. Тоест — на паметта за свидните жертви и големите събития в антифашистката съпротива. Ежегодно отбелязваме значимите събития на антифашистката съпротива — 11 април, 2 юни, 9 септември, 23 септември — с многохилядни възпоменателни митинги и събори на Братската могила в София, на Копривките, на язовир “Батак“, на “Жабокрек“ и “Жерково“, в местностите “Томин мост“, “Стефанов камък“, “Балова шума“, “Милеви скали“, при селата Балван, Батулия, Липница, Макреш, Еремия, Дебели лаг, Дрен, Криводол, при село Партизани , местността Шерба и други.

На тези събития се чувства ежедневното активно взаимодействие на БАС с БСП, с партиите и организациите от лявото пространство и особено със Съюза на ветераните от войните на България, с Отечествения съюз, със Съюза на сержанти и офицери от запаса и резерва, Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните, със Съюз на пенсионерите 2004, с организацията “Шалом“. През годините активна бе и работата на областните съвети на БАС за поддържането и възстановяването на различни паметници и възпоменателни плочи свързани с антифашистката съпротива по места.

Тук е вложена не само голямата почит и признателност към участниците в антифашистката борба и тяхната саможертва, но и нескрит гняв и неприязън към властимащите през всичките години на прехода, затова че България продължава да бъде единствената страна в Европа, в която Народното събрание не признава, че е имало фашизъм и антифашистка борба.

– Какви са основите на стратегическото партньорство между БАС и най-голямата и стара лява партия в България БСП?

– Българските антифашисти с признателност оценяват широката подкрепа на БСП, която се изразява в активно взаимодействие в цялостната ни дейност.

Ние се чувстваме достойни последователи и борци за тържеството на социалистическата идея и днес — в сложния ни път след10.ХІ.1989 г. — винаги сме подкрепяли партията на българските социалисти без да сме били безотговорни към нейните организационни и идеологочески позиции. С последователното си поведение в лявото пространство ние 25 години подкрепяме политическата линия наБСП. Чрез нашата дейност приобщаваме хиляди симпатизанти и безпартийни в борбата за изграждане на свободно, справедливо и социална общество.

И днес твърдо и убедено стоим зад решенията на 49-тия конгрес на БСП, зад ръководството на партията и нейния председател — другарката Корнелия Нинова. Ние благодарим за подкрепата на БСП и в същото време БСП винаги може да разчита на честната и вярна подкрепа на БАС. Това е така, защото и днес, след 125 от Бузлуджанския конгрес, БСП високо издигна знамето на социализма, защото изразява готовност да бъде алтернатива на днешното управление и да промени начина на правене на политика чрез връщане на държавата в икономиката и изграждане на социална държава, защото става изразител на бедните и ощетените, на работниците, селяните, интелигенцията, на дребния и средния бизнес.

– Какво трябва да направят БАС, БСП и другите прогресивни сили у нас за промяната на това абсурдно положение — парламентът да не признава фашисткия характер на режима преди 1944 година и същевременно да осъжда „комунизма“ като престъпен?

– Тази позиция на БАС остава непроменена от 10 ноември 1989 г. до днес, въпреки историческия факт, че тъкмо двама от ръководителите на Световната антфашистка коалиция — Чърчил и Рузвелт — на съвещание през януари 1943 г. в Казабланка декларират, че участвалите с оръжие в ръка в антифашистката съпротива в страните от оста Рим-Берлин-Токио се считат за участници и победители във Втората световна война.

Време е този позор за България и българите да се снеме от сцената на пропагандата на антикомунизма, за да могат поколенията да се гордеят със саможертвата на борците за свободна, независима, демократична, социална България. Ние следва да разкриваме историческата истина, че в България е имало фашизъм. Неговите основи се полагаха в годините на Първата световна война. На 9 юни1923 година чрез военен преврат срещу земеделското правителство на Ал. Стамболийски българският фашизъм спечели своята първа победа и окървави пътя си до Девети септември 1944 г. От историята не могат да бъдат заличени кървавото потушаване на Първото антифашистко въстание в света — Септемврийското от 1923-та, Белите нощи на 1925-та, безумията на фашизма през периода19411944-та с хилядите убити, партизани, ятаци и помагачи, и загиналите във Втората световна война срещу фашизма.

Това е дълъг исторически период. Той не може да бъде заличен. Той не може да бъде забравен. Потомците трябва да знаят, за да пазят свободата и демокрацията, които се градят и върху костите на жертвите срещу фашизма.

Фашизмът ражда борбата срещу него. Антифашистката съпротива е едно от най-съкровените събития от българската история, насочена главно и основно срещу българския фашизъм — съюзник на фашистка Германия. По своята значимост тя се нарежда до Априлското въстание и заедно са златни мъниста от патриотичната огърлица на България. Техният подвиг и осъзната младост са указатели на пътя на родолюбивите българи за възраждането на България.

А ние и до днес носим “срама по челото“, че допуснахме и още не можем да направим това, което направи цяла Европа — призна участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война. Този дълг се превръща в завещание към БСП, към парламентарната група “БСП лява България“. Поставихме и поръчение по този въпрос на кандидата за президент на РБ — генерал Румен Радев.

– Каква медийна политика води БАС, за да достигне до по-широка публика със своите послания и идеи?

– Изключително голяма е ролята на в.“Жарава“. 25 години той провежда активна пропаганда на антифашистката борба, воюва срещу антикомунистическите и антифашистки публикации и сигнали, както и срещу проявите на неофашизъм, нацизъм, ксенофобия, антисемитизъм. Вестник “Жарава“ още от излизането на първия брой се утвърди като авторитетна трибуна сред своите читатели — с гражданската си позиция по проблемите на политическия, социалния, националния и духовния живот на българското общество. През годините неговият облик се изгради и чрез талантливите пера на повече от 500 политици, политолози, социолози, историци, учени, журналисти, писатели, дейци на изкуството и културата. От все сърце благодарим на техните главни редактори Юрий Сапунджиев, Кирил Янев, Радко Трифонов, Петко Тотев, Лъчезар Еленков и Божанка Димитрова; на редакционните екипи и на десетките самоотвержени разпространители.

Незаменима е ролята на единственото ляво издание за литература, изкуство и култура — Вапцаровският вестник “Моята Вяра“, който вече 10 години се издава от БАС и Съюза на българските писатели. Дълбока следа оставя многотомното издание на БАС, на СБП и Националния клуб на художествено-творческата интелигенция към НС на БСП — поредицата “Простреляният български пегас“, посветена на загиналите поети и писатели за свободата на Отечеството — от Христо Ботев и братя Миладинови, през Алеко Константинов, Димчо Дебелянов, Георги Шейтанов, Гео Милев, Никола Вапцаров и Христо Кърпачев, до Иван Хаджийски и Матвей Вълев — всичките 25 бойци от безсмъртния “бронзов батальон“ на българската литература. Изказваме нашата благодарност за идеята и реализацията на тази патриотична и антифашистка литературна пътека на нашите другари, приятели и съидейници Боян Ангелов, Владимир Симеонов, Драгомир Шопов, Емил Бехар, Йордан Милев, Лъчезар Еленков, Матей Шопкин, от които Боян, Драгомир, Лъчезар и Матей са многогодишни членове на Управителния съвет на БАС. Правим дълбок поклон към българския трубадур на антифашистката литература, незаменимия Анжел Вагенщайн; към големия летописец на антифашистката борба Кольо Георгиев; към талантливите публицистични пера на Велко Вълканов и Крум Василев — носители на високата журналистическа награда на НС на БСП на името на Георги Кирков, за които УС на БАС направи предложение за тяхното награждаване.

Използвам случая с нашето интервю, за да благодаря искрено и на вестник ЗЕМЯ — в лицето на издателите проф. Димитър Иванов и Светлана Шаренкова, на целия журналистически екип, за активната роля в информирането за дейността и каузите на БАС.

По темата ще допълня само, че като част от културния календар на БАС можем да откроим фестивала на патриотичната и антифашистката песен “Сребърни чучулиги“ и на фронтовата песен “Альоша“. Повече от 15 години организаторите от ГС на БАС — София, заедно с организациите за дружба с Русия и ОНД и Фондация “Устойчиво развитие на България“ привличат ежегодно около 1500 участници на възраст от 5 до 90 години от различни краища на България, и участници в различни самодейни колективи, в т.ч. и много читалищни състави, подкрепяни от селски и общински кметове и от ПГ на Коалиция лява България.

– Какви са фундаментите на международната активност на БАС, особено в днешните сложни времена, в които в Европа се надигат силите на реваншизма?

– Още от създаването си БАС стана член на ФИР (Международна федерация на участниците в антифашистката съпротива). Това ни даде възможност за ползотворна международна дейност.

Бяхме домакин на мероприятия на ФИР — разменяхме си делегации особено с балканските антифашистки организации от Сърбия, Македония, Гърция, Кипър.

Активна беше позицията на БАС по време на бомбандиравките на НАТО над Югославия и процеса срещу Слободан Милошевич. Дейността на тогавашния председател на БАС проф. Велко Вълканов е забележителна, особено с неговата ясна антинатовска и антиамериканска позиция, която той е отстоявал винаги и без колебание. Авторитетът на БАС израсна като боева организация в семейството на европейските антифашисти. Др. Чавдар Стоименов беше избран за член на Изпълнителното бюро на ФИР.

Повече от 10 години заедно с фондация “Устойчиво развитие на България“ и организационен комитет провеждаме конкурси сред учащата младеж: “Заедно в ХХІ век“ и “Куба — далечна и близка“, в които децата чрез реферати, есета, стихове, рисунки изразяват своите чувства и мисли за Русия и Куба.

– Каква е оценката на БАС за съвременното състояние на българското общество и държавност?

– Пътят на българския народ през тези 25 години е мъчителен и труден. Живеем в свят, за който дори не сме допускали, че може да съществува в България, че ставаме част от него. Свят на мизерия, клошари, житейски трагедии, безработица, висока смъртност, бягство от родината, за да намериш прехрана и път в живота. Социална поляризация, висока престъпност и корупция разяждат обществото. Управлението на държавата се трансформира в авторитарен, дори в насилствен режим. Това е днешният ден на България. Ние, българските антифашисти, сме против капиталистическото общество! И това го казваме не за първи път и не като политическа догма, а като изстрадал, измъчен, човешки вик против раждането и съществуването на такова антихуманно общество. Ние не само трябва да се борим за неговото преодоляване, а да се борим за неговото унищожаване!

Може би е настъпило времето и е ударил часът за изменение на Устава, в който да се запише: Ние сме Български антикапиталистически и антифашистки съюз.

През целия период БАС воюваше за сплотяване на антифашистките сили у нас и недопускане на прояви на възраждащия се неофашизъм, бори се срещу крайната десница — за мир, демокрация, социално общество.

Обстановката днес става все по-тревожна, по-драматична. Все по-често се задава въпросът: Човечеството ще оцелее ли? Изостря се социалното неравенство в световен мащаб. Мигрантската вълна залива Европа. Тероризмът се превръща в ежедневие.

Империализмът, реакцията и финансовата олигархия ежедневно раждат прояви на неофашизъм. Днес въпросът става все по-категоричен: “Какво да се прави“? Отговорът е само един — борба! Борба срещу крайната десница и проявите на неофашизъм.

Повече от всякога е необходимо да работим за създаване на национален спасителен фронт, в който всички партии и организации да бъдат равнопаставени пред Програмата за национално спасение на България. Вече правим първите необходими стъпки. Преди няколко месеца проведохме заедно с БАН конференцията “Неофашизъм. Същност и съвременни прояви“. Продължаваме пропагандата на нейните постановки сред структурите на БАС, чрез печата, Българското национално радио и електронните медии. След 6-тия конгрес на БАС този въпрос и съвместната работа с БСП бяха обсъдени в ИБ на БСП. Подписаха се споразумения със сдружение “Модарена България“, с фондация “Устойчиво развитие на България“, с ПБК, КПБ, с ПП “Нова зора“. ОПО на БСП стават колективни членове на БАС. Положи се основата за съвместна работа с организацията на българските мохамедани Дружба “Родина“. Готвим заседание на УС на БАС, което ще утвърди практическа програма за борбата срещу неофашизма. В нея ще залегнат постановките за засилване дейността на антифашистките сили в страната срещу обществените и духовни предпоставки на неофашизма и десния екстремизъм, на факторите и тенденциите, които постоянно се проявяват в политиката на крайната десница.

Ще се обсъди изграждане на стройна и ефективна форма на политическо обединение на борба срещу реакцията, срещу антикомунизма.

– Говорихте в началото за заслужили хора, за ветераните, за кадрите, калени от антифашистката съпротива, но как БАС ще се обърне към младите, как ще приобщи новите поколения, защото по обясним начин живите участници в съпротивата са все по-малко?

– Още в първия Устав на БАС се записва, и то за първи път в Европа, че членове могат да бъдат не само участници в антифашистката съпротива, но и участниците във Втората световна война, техните потомци и всички граждани, които споделят антифашистката идея, без разлика на партийна принадлежност. Като основна задача се определя “увековечаване паметта на падналите в борбата за национално освобождение и срещу фашизма“ и противoдействие срещу “пропагандата на реакционните антидемократични сили и всички прояви на фашизъм, неофашизъм, монархофашизъм, тоталитаризъм, расизъм и екстремизъм“.

През годините утвърдихме като свои цели няколко неща, които също могат да бъдат кауза за всеки прогресивно мислещ човек от по-младите поколения: Да отстояваме социалната държава, демократичното и социално справедливо общество в България; Да съдействаме за превръщане на България в демократична, парламентарна, правова и социално насочена държава; Да провежда съвместна дейност с всички демократични партии, обществени организации и движения и всички патриотични сили за демократично обновяване на обществото и активно да съдействаме за постигане на национално съгласие и единство в името на благоденстваща България“.

Убеден съм, че това са задачи, които звучат силно и актуално, необходими и в днешния ден на България.

-Какви са пътищата за промяна на България в тези тревожни дни?

– В тези тревожни дни за България за нас няма по-отговорна задача от възраждане на патриотизма. Цялото материално и духовно наследство на нашата страна е източник на патриотизъм. Чрез отбелязване на дати и събития от националния календар, от календара на антифашистката борба и социалистическото строителство ние трябва да покажем родолюбието на нашите предшественици. Антифашистката борба е богата на многобройни примери на другарство, героизъм и саможертва. Строителството на социализма, което изведе България на 28-мо място в глобалната класация на ООН за човешко развитие, показа силата на духа, волята и себеотдаването за достигане на поставените цели, самоусъвършенстване на личността, за да бъде още по-полезна за обществото. Антифашистката борба и социалистическото изграждане на страната остави един богат опит на човешкия дух “как се каляваше стоманата“ в името на Отечеството. Наше задължение през предшествениците ни и пред бъдещето е това богатство, което ражда енергия за всеотдайност и себеотдаване към Родината, да го предадем чисто и неопетнено на нашите деца и внуци, на бъдещото поколение

– Какво е посланието Ви към членовете и симпатизантите на БАС в навечерието на тържественото честване на четвърт вековния юбилей на Съюза?

– Днешният ден изисква БАС да се върне към своето начало, когато на прага на възраждащия се капитализъм нашите създатели са били окрилени от идеята БАС да бъде масова многохилллядна организация на българските граждани-антифашисти. Нашият народ е антифашистки народ. Тези “хиляди — маса — народ“, както пише в поемата си “Септември“ непрежалимият Гео Милев трябва да бъдат обединени в масово антифашистко движение, в основите на което са структурите на БАС — пулсиращ център на това антифашистко движение.

Ние не забравяме мощния призив на европейските социалисти “Фашизмът днес няма да мине!“ Той ни зове на борба!

Интервюто взе Теофан Германов

Източник в-к „Земя“