Поздравителен адрес на председателят на ОбС на БАС Димитровград по повод 24 май – Денят на славянската писменост и култура.

 

Уважаеми другарки и другари, госпожи и господа !

 

10494678_10201386959595049_3883576765685759264_nВ навечерието сме на един от нашите най-обичани праз­ници – Денят на българската просвета, наука и култура.

24 май е най-светлият празник в българския календар – денят на тържеството ни като народ! Денят на нашата писменост, на онова, което ни е запазило като българи – от Паисиевата история, през българската екзархия, през будителите на възраждането, през творците на родната класика, до мисте­рията на българските гласове, на световноизвестните ни учени и творци, до букета за онзи учител, който е напра­вил човек всеки един от нас.

 На този ден отдаваме почит и славим делото на братята Кирил и Методий, защо­то всеки от нас носи част от него. Изразяваме уважение и преклонение към буквите, към знанието, към българския дух.

Това е особен празник, който не само препотвърждава на­ционалната ни идентичност, но и отбелязва нашата европей­ска значимост.

От българските земи, от българската държава започва историческият път на една нова цивилизация, която  се нарежда в основите при градежа на модерна Европа.

Солунските двама братя и техните ученици раз­пространяват сло­вото на раз­бираем за тогаваш­ните славяни език, с което ги правят много по-близки в християнския свят.

Благодарение на учениците на  Кирил и Методий- Климент Охридски и Ангеларий , създадените от тях Преславска и Охридска школи, славянската азбука се разпространява в Русия, Украйна, Сърбия, Румъния, Молдова, а по-късно и в Монголия. Забележителна е ролята на Първият Всерусийски патриарх Киприян – българин по произход за утвърждаване на Православието и Славянската писменост.

Няма да бъде пресилено ако кажем, че благодарение на това огромно дело Православието и славянските народи оцеляват като идентичност, въпреки историческите сблъсъци свързани с  преселението на народите от Азия и Католическа Европа. Затова и оцеляването на Католическа Европа се дължи най-вече на славянската идентичност и най-вече на святото дело на Кирил и Методий и техните ученици.

Независимо, че езикът на българи­те преживява малко изменение, той ос­тава най-значимият генератор на тяхна­та воля за облик,  а Празникът на Букви­те – най-общонарод­ният ден за общност и сближение.

Чудото на българския език, назован от народния поет „език свещен”,  се превръща в  огромна величина на нашата културна идентичност.

Да бъдеш народ на буквите, е не по-малко зна­чимо, отколкото всички други военни победи, стопански напредък, технически пости­жения.

 Азбуката и книжнината ста­наха движещата сила на бъл­гарския възход през годините, знанието се превърна в сила, която ни вдъхновява и обе­динява въпреки различията.

Че Училището не е загубило през вековете магическото си обая­ние, е най-очевидното доказа­телство за заложения у бълга­рина стремеж към познанието.

Затова на 24 май празнува България,  празнуват радете­лите за българска духовност.

На този ден сякаш се срещат далечните и сегашните лъчи на българската просвета и култу­ра, килийните училища и днеш­ните академии, невръстните и старите поколения. На този ден, запяваме онази свята песен за буквите, за книжовността, за знанието:

…Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви… 

 

Тя ни дава упованието, че ни има, че ще ни бъде – въпреки изпитанията!

Историческият завет на 24 май напомня, че европейските добродетели имат потребност и от нашите духовни завое­вания. Те не само придават пъстрота на европейската култура, но и доказват, че и в различието може да има общ­ност. Обогатяват я и чрез за­слугата на българите да вгра­дят кирилицата в езиковото разнообразие на Европейския парламент.

На този ден трябва да благoдарим и поздравим всички сподвижници – от историята и от съвремието ни – посветили се на знанието, крепители на българския дух.

 Този ден излъчва своите могъщи послания далече, далече извън пределите на родината и ни сродява.

 

 

НЕКА ДА Е ЧЕСТИТ   24 МАЙ!

Иван Ганев – председател на ОбС на БАС